Motley Crue

Mötley Crüe) е хевиметъл група сформирана, от Ники Сикс и Томи Лий през 1981 година в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.

Групата е една от най-продаваните за всички времена с над 100 млн. продадени албума по целия свят, включително 25 млн. в САЩ.
В търсене на членове за попълване на състава си, основателите на групата скоро се запознават с китариста Мик Марс (Робърт Дийл), който по-късно дава и предложение за вокалист на бандата – Винс Нийл. След нежелание от негова страна да се присъедини към състава, все пак е склонен да участва в него. За име на групата е предложено Mottley Cru, но Нийл решава да бъде изписано с умлаут, като то става Mötley Crüe. И така през ноември 1981 година излиза и дебютният им албум със заглавие Too Fast for Love (1981), който бързо е продаден в 20 000 копия, и допринася за подписването на договор с Elektra Records, под чиято шапка записват и следващия си албум – Shout at the Devil от 1983 г. Той става платинен, но възходът на групата е временно затъмнен от нещастен инцидент.
Вокалистът на групата извършва тежка катастрофа, под влияние на алкохол, в която умира неговият приятел Николас Дингли от Hanoi Rocks. Нийл е лишен от свобода за 30 дни (от които излежава 18), осъден е на общественополезен труд и плаща огромно обезщетение. По това време излиза и третият албум на групата – Theatre of Pain (1985), с който те се превръщат в звезди. От същата тава е и първият им хит пробил в Топ 40 – кавърът на Браунсвил Стейшън Smokin' In the Boys' Room.

През 1986 г. Томи Лий се жени за актрисата Хедър Локлиър. Излиза и поредният албум – Girls, Girls, Girls(1987). На 23 декември 1987 г. Ники Сикс предозира с хероин и е обявен за мъртъв на път за болницата, но парамедикът, който е и фен на бандата го връща към живота. Всички европейски дати са отменени. Двете минути на смърт водят до създаването на песента „Kickstart My Heart“, която заема 16-о място в Mainstream U.S. класацията. През 1988 г. и четиримата музиканти се подлагат на лечение от наркозависимост.

Година по-късно, вече „чисти“, те се завръщат с новия си албум Dr. Feelgood (1989), който е и единственият, стигнал до номер 1 в класациите в САЩ. Номиниран е за любим хардрок/метъл албум, но губи от Appetite for Destruction на Guns N' Roses. Все пак на следващата година печели в конкуренцията на Pump на Aerosmith и Flesh & Blood на Poison.През 1991 г. излиза компилацията Decade of Decadence, която заема второ място в класациите.