ТЕНИСКИ
Страхът не е състояние на духа, а просто емоция като всяка друга. Смях, плач, еуфория. Ужас. Кожата настръхва, нещо пълзи по гръбнака, чуваме шепот в другата стая, паркетът изскърцва без причина, нещо в мрака пада и чупи тишината на парчета. Сърцебиене. Ако имате късмет – студена пот, паника, адреналин. Късмет ли? А защо не? „Ама какво му е хубавото на страха, какво пък толкова ти е кеф да те е страх?“ А какво ѝ е хубавото на смъртта и на раздялата? А какви неща имаме само заради смърт и раздяла! Щеше ли да има изобщо поезия, кино, литература, ако нямаше кой да умира и кой да си тръгва, ако нямаше кой да понесе върху себе си едно такова действие? Все пак няма да си говорим за такива страхове, твърде сериозни са. Не. Ужас. Хорър! Скрибуцащи звуци и страшни филми, черва и червена боя, зъби, нокти и хвърчащи крайници! Абсурдно е. Какво има да не му харесваш?